Засмее ли се Марта, окачим ли на цъфналия клон мартеничките, започваме да се стягаме за голямото пролетно чистене. Така е било отколе....Но времето вече е друго. Всички сме с огромен дълг към майката Земя. Нашата добра синя планета. Тия промени в климата. Тия болни зими, поройни пролети и летни жеги с пожари, изпепеляващи горите. Тия урагани и топенето на извечни ледове...

Може би ще си кажете: ” Това не се отнася до мен ”. Отнася се и още как - до всеки и до всички! Пътят към голямото тръгва от малкото. От нашия праг, от нашата улица, от нашия град...Стига да събудим закърнелите си сетива, отвикнали да виждат боклуците, които са навсякъде. Дори до количките с бебетата в занемарените ни градинки... Помислете си само, ако всеки от нас посади по едно дърво и по една роза, възстанови по една счупена пейка в кварталната градинка!?

Представям си такава красива картина, че ми се иска да затананикам рефрена..”Дано, дано, дано...!” За старите ни приятели звучи познато...Обръщаме се и към тях, и към новите. Да го направим! Природата, която ни е създала, ни дава още един шанс. Време е за садене. Вече има не малко инициативи, в които може да се включите. Може и сами да провокирате своите съседи и приятели. За да стане красивата ни земя, чиста и още по-красива.

Добре дошла, Пролет!

Слава Хинкова