Промените в новия Семеен кодекс разгорещиха в последно време споровете „за или против брака”. Това показва, че темата засяга всеки от нас, независимо от коя страна на барикадата сме. Тези, който държат на ясно регламентираните отношения и приемат безбрачното съжителство като бягство от отговорност, навярно са толкова прави, колкото и апологетите на свободната любов, за които един подпис не значи нищо.

Нека излезем от омагьосания кръг на абстрактната полемика и се опитаме да разграничим случаите, при които безбрачното съжителство е предимство, от тези, при които то по-скоро е израз на индивидуален или междуличностен проблем. Семейното съжителство, включително и създаването на поколение, очевидно е възможно и без наличието на брачен договор, но връзката между брака и това съжителство може да бъде твърде различна, ако разгледаме някои от най-типичните ситуации:

1. Безбрачното съжителство като прелюдия към брачния семеен живот

Това е модел на поведение, типичен за постмодерните общества от втората половина на двадесети век насам. При него интимните партньори живеят заедно на „семейни начала” преди да решат дали да сключат брак. Логиката на този избор е съвсем ясна – живеейки заедно при условия максимално близки до семейните, хората могат най-добре да се опознаят и да преценят дали си пасват. По принцип, докато са в „пробен брак” партньорите се въздържат от създаване на потомство, но е възможно детето да бъде заченато и родено и преди родителите да са оформили юридически своята връзка. Ако обаче пробното съжителство разкрие непреодолими различия и спънки, двамата сравнително лесно могат да прекратят отношенията си, без от това да следват някакви значими последици за когото и да било. Този модел на предбрачно съжителство отдавна доказал своите предимства и множество научни проучвания са установили, че партньори, преминали през неговата проверка, имат значимо по-стабилни семейни отношения. Моралните норми в повечето съвременни общества отдавна са приели като напълно допустимо подобно съжителство. Въпреки това в някои изолирани консервативни кръгове, изискването за добрачна девственост остава в сила и днес. Колкото и да е парадоксално, но в една от най-напредналите в икономическо отношение страни - САЩ, през последните години определени консервативни среди отявлено проповядват идеята за въздържане от сексуална активност до брака, активно насърчавани и финансово подкрепяни от администрацията на президента Буш и новото ръководство във Ватикана. Тази абстинентна политика има своите радетели и в някои европейски страни със силно католическо влияние. Реалният живот обаче следва собствената си логика и броят на съжителстващите на семейни начала без брак хора непрекъснато нараства в почти всички страни. Преобладаващата част от двойките, особено на възраст около 30 години, след различно продължителен период от време обикновено достигат или до решение за раздяла или за сключване на брак и създаване на семейство.

2. Безбрачното съжителство като компромис

Този модел има няколко типични разновидности. Общото между тях е в това, че партньорите не възприемат безбрачнотосъжителство като преходен етап, а като опитват да бъдат съвместени различни, трудно съчетаеми тенденции като: Съчетаване на свободата и ангажираността.

Привържениците на тази практика мечтаят по-дълго да останат в ерата на семейно необвързаната младост с присъщите й удоволствия и индивидуална свобода,като едновременно с това се стремят икъм относителната сигурност на една по-постоянна връзка.

Повече в новия брой на вестник "Дева".

Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м. Сексолог-психотерапевт 02/ 958 49 25 www.erbos.com